emo style

Emo(съкратено от “emocore”, от своя страна съкратено от “emotional hardcore”, използвано обикновено като “emotional”) е термин, който описва почти всяка форма на алтернатив-рок, който изразява емоции извън рамките на традиционния пънк, показващ ограничена палета от емоции свързани с отчуждението и яростта. Използван е също така, за да опише феновете на този жанр, повечето тийнейджъри (Emo Kid). Въпреки терминът, Емо произлиза от hardcore-punk сцената в Съединените Щати някъде в средата на 80-те. Корените на стилът могат да бъдат открити в две групи от post-punk ерата. През 1983 г. албумът VS на Mission Of Burma постига много в отношение – разширяване границите на пънка фиксирайки първичната емоционалност и съдържа proto-emo класиката Thats When I Reach For My Revolver. През 1984г. Husker Du издава Zen Arcade доказвайки подробно какво е всъщност emo: комплекс от сурово китарно звучене с емоционални вокали и завладяващи съзнанието текстове. Понятието emocore навлиза в употреба през 1985г. и е използвано да характеризира убедително групи от Washington D.C. хардкор-сцената, които за ужас на хардкор-феновете започват да бълват много нетипични за пънка емоции в своята музика, включително тъга, надежда, състрадание и дори любов. Две банди се открояват като типични emocore на първо време и това са Rites Of Spring и Embrace. Стилът привлича, банди като Moss Icon, Policy Of Three, Navio Forge и Indian Summer стават като просто наричаното “emo”, стил, който увеличава драматичните аспекти на вокалните изпълнения с идеята за реализиране на голям пробив сред аудиенцията. И успяват, резултатът е смайващ – след края на всяко представление на емо-групи остават плачещи или крещящи фенове. Много ефективно, като отворен екран за емоции това кара хардкор-феновете да се чувстват некомфортно и често има търкания между двата лагера. С голямата масовост на алтернатив-музиката през началото на 90-те, новият вторично-произлязъл стил наречен “hardcore emo” преживява огромни бъдещи успехи с гладките, емоционални вокали. Известните хардкор емо групи са Heroin, Angel Hair, Antioch Arrow, Swing Kids и Mohinder. Много от тези хардкор емо групи, като Antioch Arrow, взривяват сцената на Западното крайбрежие на Щатите. След упадъкът на повечето значими групи в движението, фокусът пренасочва емо на изток. Screamo изпъкват в Европа. По-късно през 90-те групи като Sunny Day Real Estate и Mineral се открояват като по-модернистични форми на емо, които смесват ранното emocore от сорта на Rites Of Spring с post-hardcore иновациите на Fugazi. Първата група претърпяла комерсиален успех е Weezer, които са голяма сензация по MTV през 1994 г. с дебютното си CD. Днес терминът “емо” е доста по-неясен. С успеха на поп-пънк групи като The Get Up Kids, Jimmy Eat World и The Promise Ring, музикалната индустрия си присъединява терминът “емо” като маркетингов трик. Следователно емо-лейбълите предлагат много различаващи се поп-китарни групи като Thursday, Taking Back Sunday, Dashboard Confessional и New Amsterdams и много предимно мелодични, тихи групи с акустично звучене като Bright Eyes

клипове

Lovex - Anyone, anymore
Lovex - Guardian Angel
Lovex - Bullet for the pain
Kill Hannah - Lips Like Morphine
Kill Hannah - Unwanted
Paramore - Misery Business
Paramore - Misery Business [acoustic]
Paramore - Pressure
Paramore - Pressure [acoustic]
Paramore - Emergency
Nine Inch Nails - Hurt
Nine Inch Nails - Survivalism
Nine Inch Nails - Starfuckers, inc.
Nine Inch Nails - The Hand That Feeds
Nine Inch Nails - Happiness In Slavery [който е със слабо сърце да не гледа!]
Nine Inch Nails ft. David Bowie - I'm Afraid Of Americans
Nine Inch Nails - The Perfect Drug
Nine Inch Nails - The Becoming
Queens Of The Stone Age - Sick, Sick, Sick
Stone Temple Pilots - Down
The Prodigy - Firestarter
The Prodigy - Voodoo People [Pendulum remix]
The Prodigy - Spitfire
The Birthday Massacre - Blue
The Birthday Massacre - Happy Birthday
Deathstars - Virtue To Vice
My Chemical Romance - Teenagers
My Chemical Romance - Welcome To The Black Parade
Panic! At The Disco - I Write Sins Not Thragedies
Panic! At The Disco - Lying Is The Most Fun A Girl Can Have Without Taking Her Clothes Off
Marylin Manson - Tainted Love
Marilyn Manson - This Is The New Shit
Marilyn Manson - Sweet Dreams

World Of Warcraft [Dancing]
World Of Warcraft [Too Sexy For My Shirt]
World Of Warcraft [Beer Song]

Video

- Rodney Mullen
The best of
outro-то на THPS3
Almost round 3

- Bam Margera
Outro-то на THPS3
Outro-то на THPS4
Best skate

- Tony Hawk
Outro THPS3

История на скейта

Скейтът има богата история, която започва доста по-рано отколко повечето хора си мислят. Първите скейтове приличали по-скоро на лагерници и били изобретени още през 1900 г. Тe представлявали колела от кънки, заковани на дъски. Някои даже имали прикрепени щайги в които се седяло. През следващите пет десетилетия щайгата изчезнала, и скейтът започнал да става такъв, какъвто го познаваме днес.През петдесетте години били направени модификации на машинките, което направило скейта много по-маневрен. По това време сърфингът станал изключително популярен, и хората започнали да го свързват със скейта. През 1959 г. бил продаден първият Roller Derby Skateboard с глинени колелца.Към 1960 г. се появяват страшно много последователи на скейта, които се увеличават многократно, след като издателят на Сърф Магазийн, Лари Стивънсън, започва активно да рекламира този нов спорт. Неговата фирма Махака прави първите професионални скейтове и формира отбор през 1963 г.Първото състезание по скейт е проведено в основното училище в Ермоса, Калифорния, през 1963 г. През 1964 г. сърф легендата Хоби Алтер се съюзява с компанията за сокове Вита Пакт и започва производството на Хоби Скейтбордс. Докато повечето скейтъри карат по улици и тротоари, няколко смелчаги решават да се пробват в празни басейни. През 1965 г. международни състезания, филми и списания издигат скейта до нови невиждани висоти. За три години са продадени над 50милиона дъски, но изведнъж през есента на 1965 г. скейтът изчезва.Този първи срив на скейта е резултат от некачествена продукция, прекалено много "изобретателност", както и обществено недоволство от безотговорното каране. Компаниите били толкова заети с производството на нови и нови скейтове, че не правели никакви нововъведения. Някои фирми правели нови колелца с по-добро сцепление, но повечето били от глина. Това правело карането много опасно и скейтърите падали навсякъде. След много злополуки и няколко смъртни случая, скейтът бил забранен.През следващите осем години, скейтъри имало само в Санта Моника, Калифорния. По това време Лари Стивънсън изобретил киктейла и се опитал да възроди скейта, но без особен успех.През 1970 г. сърфист на име Франк Назуърти посетил свой приятел във фирма за пластмаси в Пърсевил, Вирджиния. Там се произвеждали уретанови колелца за кънки. Франк разработил нов тип уретанови колелца. Както се очаквало, те нямали нищо общо с глинените. Франк рекламирал своето изобретение в Сан Диего. Първоначално срещнал голяма съпротива, но постепенно в Калифорния скейтът бил преоткрит.В началото на 1973 г. колелцата "Кадилак" осигурили нов бум на скейта. Производители като Bennet и Tracker започнали да правят машинки специално за скейт. Появили се много нови фирми за дъски и пазарът бил залят от идеи и продукти. Скейтбордър Магазийн влиза отново в тираж. Брус Лоуган, Ръс Хоуел, Стейси Пералта, Том Симс и Грег Уивър стават главни фигури в скейт индустрията.Първият скейтпарк е построен във Флорида през 1976 г. и е последван от стотици други в цяла Северна Америка. Карането на рампа изместило фристайла. Дъските за скейт станали по-дълги с 6 см. Това увеличение в дължината направило скейта много по-стабилен на вертикални повърхности. Известни скейтбордисти са Тони Алва, Джей Адамс, Том "Уали" Иноуе. Уес Хампстън и Джим Мюир направили първите изрисувани дъски под марката Dog Town.През 1978 г., Алан Гелфанд измислил оли-то. Скейтъри пренесли триковете от рампата на равното. Скейт културата се омешала с пънк и с ню уейв. Благодарение на Върнон Кортланд по дъските започнали да се появяват черепи.Карането в басейни станало много популярно. Благодарение на новите технологии, скейтърите летели все по-високо. Но поради проблеми със скъпите застраховки, скейтпаркове фалирали. Към края на осемдесетте скейтът пак изчезнал - с появата на BMX, много хора изоставили спорта. Останали съвсем малко скейтъри, които продължили да карат по басейни и саморъчно направени рампи.Trasher Magazine излиза през 1986 г., като се опитва да достигне верните почитатели на скейта. По състезанията няма хора, а и наградите са нищожни. През 1982 г. Тони Хоук печели първото си състезание в Дел Мар Скейт Ранч. В следващите години производители като Santa Cruz, Powell Perata ,Tracker, както и Transworld Skateboarding отново започват да печелят.Към 1984 г. на мода е карането на рампа, както и стрийтстайлът. Първият филм с трикове на Bones Brigade добива огромна популярност. На рампата шампиони стават Тони Хоук, Кристиан Хосои, Ланс Моунтън и Нийл Блендър. В стрийт скейта Марк Гонзалес, Натас Каупас и Томи Гереро издигат оли-то до нови висоти. Родни Мулен доминира във фрийстайлът.В средата и към края на осемдесетте има три основни фирми за скейт - Powell Peralta, Vision/Sims и Santa Cruz. Някои скейтъри печелят по $10,000 на месец. Националната Скейтборд Асоциация (NSA),чиито председател е Франк Хоук, организира състезания в Северна Америка и по целия свят. Кецовете на Airwalk, Vans и Vision, както и скейтърските дрехи, добиват огромна популярност.Постепенно карането на рампа е изместено от стрийтстайла. Няколко про-скейтъри основават собствени компании за скейт. Един от първите е Стийв Роко, собственик на World Industries. С раждането на ню-скул скейтбординг, всичко се променя. Фокусът се прехвърля към правенето на трикове.Световната рецесия през 1991г. бележи нов спад в популярността на скейта и много компании фалират. Повтарят се събития от минали години. Скейт списанието Big Brother излиза от 1992 г. и към 1995 г. скейтът пак е популярен, благодарение на Екстремните Игри на ESPN 2 (X-Games). Производителите на кецове започват отново да печелят. Появяват се нови компании с различни идеи и собствено отношение. Това е четвъртото завръщане на скейта.В края на деветдесетте скейтът си остава стрийтстайл и индустрията е запълнена от безброй производители. В много от случаите професионални скейтъри разработват свои продукти в свои фирми. Лонгбордингът се преоткрива и спускането със скейт вече се нарича стрийт люж. Благодарение на промяна в законодателството, в Калифорния отново се строят скейт паркове.През последните 40 години скейтът имаше своите добри и лоши моменти. Лоша продукция, проблеми с безопасността, високи застраховките и рецесии допринесят за редица спадове в популярността. Скейтът вероятно никога няма да изчезне напълно, просто защото е един толкова приятен спорт.

В началото, карането на скейт беше нещо лесно...

С нищо повече от дъска с колелца от кънки, уличните сърфисти от 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век са имали проста задача: да намерят някой хълм и да се спуснат по него. Главната цел била просто да се задържат на дъската и да избягват препятствия. Имайки предвид скромните способности на скейта по това време, както и лошия терен, това не било никак лесно. В днешни дни, благодарение на подобрения в дизайна и материалите, скейтбордистите имат много по-големи възможности.В шеметна летяща акробатика, скейтъри прескачат и се пързалят по препятствия, правейки флипове и завои с все по-голяма сложност. За наблюдатели и начинаещи е трудно да проследят всички движения, и невъзможно да намерят отговор на въпроса - "Как по дяволите правят това?" Съвременните скейтбордисти сякаш опровергават законите на физиката, и сякаш не съществува граница в това, което могат да направят.

Go Skateboarding Day

21 Юни е празник за всички скейтъри – Go Skateboarding Day. Този ден започва да се чества през 2004 като извинение за всички скейтъри, желаещи да зарежат всякакви задължения и ангажименти, за да се съберат заедно да покарат скейт и да се повеселят. Освен за забавление Go Skateboarding Day има за цел и да запознае хората с проблемите, с които се сблъскват скейтърите всеки ден, да покаже какво е наистина скейтбординга, да отстояваме и възвърнем нашата култура, както и да подчертае бунтарския, изобретателен и независим дух на скейтбординга. През последните 3 години този ден набира сила и се разраства, но мисията си остава една : да караме скейт и да се забавляваме.

Защо няма скейтпарк в София?

Това не е въпрос. След като България се движи с близо 50 години назад във времето, по груби изчисления скоро парк ще се появи. Нека строителните фирми се настроят, улиците се оправят, държавниците се налапат и нашето време ще дойде. Проблемът не може да бъде игнориран вечно. Доста шум се вдига напоследък. Взеха ни паметника, гонят ни от НДК, повечето готини за каране места са частна собственост с наети пазачи.
Както и да е...проблем има – това е безспорно. Скейтпарк ще има – това е безспорно. Тук нека изясним нещо съвсем различно. Нека не допускаме да бъде построен скейтпарк, който да бъде направен само за отбиване на номера. Ако Общината вземе това решение и го направят, това е, което ще ни остане за години напред. Първо и основно нещо за този, който ще прави скейтпарк, е да се допита до нас – хората които ще го използват, а именно скейтъри, блейдъри и хиксари.