В началото, карането на скейт беше нещо лесно...

С нищо повече от дъска с колелца от кънки, уличните сърфисти от 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век са имали проста задача: да намерят някой хълм и да се спуснат по него. Главната цел била просто да се задържат на дъската и да избягват препятствия. Имайки предвид скромните способности на скейта по това време, както и лошия терен, това не било никак лесно. В днешни дни, благодарение на подобрения в дизайна и материалите, скейтбордистите имат много по-големи възможности.В шеметна летяща акробатика, скейтъри прескачат и се пързалят по препятствия, правейки флипове и завои с все по-голяма сложност. За наблюдатели и начинаещи е трудно да проследят всички движения, и невъзможно да намерят отговор на въпроса - "Как по дяволите правят това?" Съвременните скейтбордисти сякаш опровергават законите на физиката, и сякаш не съществува граница в това, което могат да направят.